Jet Set Radio Future!

Първата ми игра на конзола! И край - тотално съм зарибена и искам X-box! Сега ! Къде съм била през последните няколко години е интересен въпрос, който засега ще оставя без отговор, хаха.
Koralsky избра най-добрата игра за начинаещ играч на конзоли като мен. Само трябва да свикна с така наречения contoller. Твърде много съм играла на PC и ми е малко трудничко.
...same като скина, с който си играя на Quake...just perfect!:














Слънцето изгря току-що. Довечера сме на FLC, утре отново на работа, не обичам партита в неделя.
Днес ще видя и Нати за последно може би - кой знае кога ще стигна до Атина да пием кафе с нея.... Искам да е щастлива - обичам я много. Ще бъде един интересен ден, а утре ще е още по-интересен - доста неща ще се решат утре и трябва да се наспя и да съм свежа за сериозните разговори, които ме очакват. Брррр...

nothing special

Понеделник. Спокоен понеделник беше, като може би единственото нещо което ме изкара извън релси беше возенето в маршрутката.... еми не мога да свикна с това малко пространство и това си е. От едната страна беше бясната чалга на шофера, от другата двама бачкатори след тежък работен ден (you know what I mean) и една майка с детенце което едвам се държеше право, защото очевидно бяхме много назад от графика и карахме сериозно бързо... "Panic!" както казва Ray... Ужасно е и това което най ме смаза е че нямах батерии на плейъра - с него поне малко се отнасям от бруталното реалити, което иска да ми смачка тотално деня. Иначе казано - hate маршрутки. И името е безумно даже :)

Слушам нин много, отново. Бях спряла за малко, но очевидно големи паузи не са ми по силите - адски ме зареждат.... Обичам да слушам докато пътувам. Наскоро преоткрих "Home" - твърде е добро за да не го чуя поне веднъж в деня. Но трябва да сложа малко по-пролетна плейлиста, защото в момента излизам в добро настроение, пускам си 2 трака и идва краят.

Трябва най-накрая да си направя и една дебитна карта, да ми се невиди и сериозната съм, работа за 10 минути е.
Което значи че е време да се стегна малко и да посвърша някои неща за себе си.

Казах достатъчно пъти "трябва" днес... Трябва да станат още няколко неща, но за тях ще пиша като станат.

nin

в chat room заедно със Rob Sheridian, Alessandro Cortini, Jeordie White, Aaron North, Josh Freese и ...Trent Reznor....следващият път обаче ще се постарая да измисля по-адекватни въпроси.

пак неделя

... напоследък се събуждам само в неделя... всички останали дни са еднакви...като сънища за нещо по-красиво и като черно-бели снимки на цветни неща... Уморена съм, а дори не мога да конкретизирам проблемите, които трябва да реша. Може би единия от тях е че нямам желание. Желание за каквото и да е. Или пък искам много. Искам всичко... А никой няма всичко. Аз обаче не смятам че ми стига. Напротив - малко ми е. Омръзна ми да е зима. Зимата ме вкарва в толкова депресно състояние. Не обичам сняг. Опитвам се всички да са ОК, и се опитвам дори когато всичко е свършило аз да съм добра и да не съм повод за неприятен спомен. А няма как да няма неприятен спомен. Нищо не е същото и никога няма да бъде. Загубих толкова много неща. Толкова много мисли. Не обичам когато части от мен отлитат заедно със вятъра и когато гледайки ги как си отиват, знам че никога няма да се върнат. Не обичам да виждам как другите хора също се разпадат така. Макар че това е нещо толкова трудно уловимо, че си казваш "няма значение, ще се оправя"...
Казах толкова много думи... и сега, когато всичко свърши се чуствам толкова изхабена. И колкото и да се опитвам да бъда добра - не съм. Бях. Няма да бъда. Не обичам да става така.
"обичам" и "искам" са думите, които имат значение. Желание... или обич...
Не обичам и не искам.
Зима.