Nine inch nails and support acts

.... it's official - Ladytron са подгряваща група на цялото европейско турне на nine inch nails тази година. Включително на японските дати... нямам коментар. Да им е честито. Damn. Еми не ме кефят. пфт...

Some ads

old but gold, не мога да го нямам в блога.

и - последните култови реклами, някои от които си взеха Epica :)
Jobsintown
Amnesty International - останалите тук.
Tuborg *yeah*, също стара, също много любима (още, още, още, още... )
tell me about it
and of course

edit: съвсем междувременно блогчето направи годинка преди няколко дена :)
къде е иконката със тортата, kiddo? Оп, ето я -

Won Ju Lim

Won Ju Lim.
Корейка, родена 1968, работи в LA.
Работите й са от плексиглас и неонови лампи.

- не искам да пиша големи постове, някак се губи усещането.

Затова ще сложа малко линкове, и малко картинки, които всичко ще си кажат в случая.
Info
small gallery
another gallery
and:

Inspired

Ron Mueck

За някои артисти няма да блогвам, то е ясно, но този няма как да го пропуснем.

Роден 1958, скулптор, работи в Англия. Родителите му са се занимавали с правене на кукли и играчки. Прави фото-реалистични скулптури, във различни размери. Материалите са силикон и полиестер. За една от тях е ползвал от собствената си коса...
В интервю от 2002 г. казва : "I don't know why I'm doing it but I don't know what else I'd be doing. I'm not driven by art, it's just all I can do."











Boy (Venice Biennale, 2001)

Links:
@www.washingtonpost.com
Making "In Bed"
In Muppet Wiki

...

Малко снимки
и
http://lodger.tv

Chris Ofili

В предишния пост споменах за настолния ми календар на Taschen - от него се роди идеята за нова категорийка в блога, а именно - ArtNow. Тъй като на календара всеки ден е с различна картинка на различни артисти - за тях ще блогвам инфо тук.
Taschen, просто за начало...

Днес имаме - Chris Ofili.
Роден 1968, в Манчестър, част от групата Young British Artists, в която участват концептуални артисти, художници, склуптори. По-голямата част от творчеството му е посветено на Нигерия и изобщо Африканските култури. Интересната част е, че ползва слонска тор при рисуването на картините си. И че при първото му пътуване до Нигерия е изкарал курс по скално рисуване. Освен това е човекът зад проекта www.freeness.co.uk.







Links:
No woman No cry
Captain Shit and the Legend of the Black Stars
The Gallery

Chillin'

Още от снощи този ден си тръгна на хубав...
Сега, в 10 часа вечерта връщам лентата и пак не мога да му намеря кусур някакъв. Чувствам се ей така - . Днес се обади Ели, купила е билети за влака Виена-Мюнхен и обратно, и то на два пъти по-евтина цена, отколкото мислехме. Тоест - цялото пътуване е уредено - хостелите - резервирани, билетите - купени, програмата - съставена. NIИ ще пуснат BYIT албума тъкмо за да си купим оригинален от Виена. Сега слушам Bjork - Blueprint и някакво лежерно е...
Колко мънички неща ме правят хепи.... Колко малко трябва, за да си дойде всичко на мястото. Свалих "Престиж", смятам да си го изгледам отново, със един Хайнекен и пуканки...
Освен всичко друго днес беше поредния слънчев и топъл ден. Направих проекта за корицата на списанието, дано им хареса на екипа, подредих визийката за Zelda.. изобщо - полезна бях, и това ме кара да се чуствам complete. Имам си настолен календар на Taschen, ArtNow, много хубав, с отделна картинка всеки ден... Имам си и Women Artists - също много хубава, остават още няколко от юбилейните издания на Taschen, които искам да имам :). Ама ще останат за по-натам .Абе, с две думи - life is good.

The Legend of Zelda: Twilight Princess

The Legend of Zelda е много дълга история, започнала за мен преди година, когато взех назаем GameCube-то на Иво и оригиналното издание на Мед на The Wind Waker... Първата ми сериозно заиграна игра на куба, и хванала ме форевер за фен. Когато я започнах ми се стори много детска и цветна (аз като Quake фен си падам по dark and creepy places ), обаче след първия час всичко си дойде на мястото и играта е направена толкова умело, че те зарибява да се занимаваш с нея до последно. The wind waker е огромна като площ, на която се развива действието, с невероятно изпипан детайл и съвсем лесно управляване на Линк като премине първоначалния стрес. Аз си имам предпочитания към контролера на GameCube-а точно от тази игра и до сега си ми е най-удобния от трите, тези на бокса и на ps са ръбове, в сравнение с тоя малък и опасен device .
Днес обаче си пуснах новата Zelda - Twilight Princess.... не на Wii, но все пак ... Zelda! :) Иво може да ми диша прахоляка на тая игра, ей.... Малко богче съм . Всичко хубаво от предишната версия си е на лице, като в плюс има добавени още много готски работи за вършене и места за ходене :) Враговете са на почти същия принцип, както са си били винаги, и пак са си толкова лесни. Което е малко кофти, защото се губи тръпката и рядко може нещо да те изненада от тях - предвидими са за всеки който е играл предишната версия. Link, качен на кончето Epona е малко по-труден за придвижване, но предполагам това е заради вариацията да може да се играе и със стария контролер и със Wii контрола. Отвреме-навреме се движи абсолютно непредвидимо :) и трудно скача - тук сигурно новия начин на управление ще е истината, защото със стария много трудно кончето преодолява елементарни препятствия :) По принцип и старите Зелди нямат jump бутонче, което много ме изумява - скачаш когато има препятствие, иначе не. Заради това първия път си висях пред една дупка сигурно половин час, чудейки се как по дяволите да я мина, докато накрая вече много нервна реши да пратя Link в забвение и той все, че скочи, просто ей така... Звучи малко негативно сега като го чета, но всъщност просто се показва склонността ми да критикувам повече отколкото да хваля... А играта е феноменална...За GameCube графиката е жестока, всички същества, с които контактуваш са адски идейни като визия и имат най-безобразни форми. Дечицата и изобщо всички човечета са големи сипматяги, и е кеф да ги гледаш, като единствения минус за мене е озвучаването, но се търпи. За разлика от човеците, всички non-human характери вадят най-невероятните звуци, които леко напомнят на начина по който се "говори" в Okami- все едно слушаш някакъв непознат за тебе език, пуснат наобратно. Weird е при всички положения :) На мен си ми харесва обаче. Вълка, в който се превръща Link също е като в Okami, изобщо - имат сходни неща, и като визия и като логика на игра. Другото общо е, че и двете са ми любими . Ако имаше и реален save, а не бутафорен, който те праща в началото на нивото, щеше да е приказка... Същата драма важи за другата ми любима игра - Metriod Prime. Все на мене ще се случи такива игри да си харесам... Иначе казано - Wii май е моята конзола, такъв е извода .

Sofia

Поздравявате, а

Аз ли нещо не разбрах, или тия билбордове по цяла София са нелепи?!?
"Поздравяваме българите със 700 европейски театъра и 1000 и незнам си колко европейски летища... " WTF, бe? Първия път като ги видях и си помислих "пфт, как не мога да ги стигна тия 1000 университета, да му се невиди" - на кой бе тая гениална маркетингова идея да поздравяваш народа с нещо, които той нито може да види, нито да пипне? Забелязах някакви лога отдолу, поздравявам ги с Дядо Коледа тия хора. Напомня ми на онази стара песен "вдигни очи, света е с нас...". Да погледнем глобално, какво ти пука, че не можеш да влезеш във германската опера? Нали си европеец, все някога ще стане, спокойно... Важното е че Европата е тука вече и ние сме в Европата и сме 450 милиона колеги европейци, сплотен колектив. lol... Разбирам, че е готино да имаме равни права, ала-бала, ама хорицата не ги интересуват тия 1000 летища, защото са нещо толкова далечно и абстрактно, че ... разбирате ми идеята... Нямат значение... :) За какво ми е да знам, че от днес има 1000 университета, в които аз нямам пари да уча и 700+ театъра, в които нямам пари да вляза? Това е все едно да те поздравя с вкусната вечеря на съседа, егати. Да ти е честита! По яко ти е като знаеш, че той поне няма да си легне гладен, нали? :) Поздравявам я аз Европа със европейския площад Сточна гара. Поздравявам я и със една от нейните европейски ЖП гари - тази на Захарна фабрика. И със женския пазар я поздравявам, да си го ползва със здраве. А този, който е набил хиляди левове за да ме поздрави (по този скъп начин, защото имам идея колко струват подобно количество позиции на тия локации) - палци долу, можехте да ги вкарате в нещо по-полезно, сигурна съм. Понякога в ей такива дни си мисля, че няма оправия....Което адски ме сдухва и ме кара да искам да се махна от тази безумна и нагла държава... мамка му.

the stars

I turn a stone i'll find you there
Into reflected light i'll stare

cofee and TV

1. on the TV - Green Day - Boulevard of broken dreams.

11.00AM

2. pussycat dolls ot the TV

2.00PM


3. Recoil - Chrome
5.00PM


4. Asy9 - Open (Begin Here)
7.00PM

Year Zero by NIИ

"I am certain some of you will HATE it. I am also certain some of you will find it the best thing I've ever done. It is different in a number of ways and it is who I am now.

I am creating right now and I do not care what the record label or marketing people think about what I'm doing. I also do not care what the public think about what I'm doing. I certainly appreciate your patronage - and I HOPE you will get and enjoy what I'm working on, but I will not patronize you or pander to what you want. I assure you I am pouring every ounce of my life, heart and soul into this and it will be the best work I am capable of - and that's all I can do. "

Чакаме април месец, явно

Absolut duty-free.

много добра...

За блоговете и блогърите :)

Покрай петте неща, които напоследък доста блогъри споделиха, попаднах на това . Сега, човека не го познавам, обаче реално тази негова гледна точка направо имам нужда да я изкоментирам. Ама в моя си блог, не в неговия. Защото моя си блог е моето място, чете го който иска, и не съм заключила нито един пост със паролка. Тоест - ако наистина някой не го касае какво ми се случва на мен, или пък какво мисля за еди-какво-си - изобщо не го отваря линка.... Само че интересното в случая е следното - кой го е грижа какво мисли Тишо за сексуалните фантазии? И аз и той знаем кой го е грижа - хората, които го четат. Така че - идем до следния съвсем елементарен извод - всеки си блогва каквото му е кеф. Ако ме кефи да си блогвам фантазиите - няма вариация да ме спре който и да е. Всеки си има мнение, факта че блоговете станаха милиони, означава само едно - хората искат да споделят.... Еми - нека споделят ... Цитирам : "Тук правете така, че като чета, да ми бъде интересно." Няма такъв филм, просто. Блоговете на момиченцата са интересни на момченцата, блоговете на програмистите - само на програмистите. Блоговете на поетесите - сигурно са интересни на депресарите, а "интересните" блогове не ги знам кои са и на кой са интересни .... С думи кратки - ако ми е любoпитно да ти чета и занапред блога, Тишо, ще го чета, ама коя бях аз, че да ти давам акъл какво да пишеш...?!?

Peace, иначе.

и моите 5

January ми подаде идеята, ще се пише още един списък и май всичко върви към секция "списъци" на блога lol :)

Пет неща, които не знаете за мен (освен ако не сте някакви leet ninjaz)

1. Не мога да спя на музика, на светната лампа или работещо PC. Всякакви шумове ме дразнят много.

2. Обожавам детска Milka.

3. Пазя си всички картички за рожденните ми дни, имам си кутия за тях....която освен това е пълна и със всякакви миди, табелки от влакове, стари снимки и писма... memories box-a ми.

4. Никога не съм си чупила ръка, крак, whatever и ми е голям страх да не се случи. За сметка на това винаги е имало нещо в белезите, което ме е привличало (знам че е sick,но е факт и не го знаехте , това са рисковете на списъците)

5. Кошмарите, които сънувам, са че не мога да се движа, а пък всичките ми останали сънища са много цветни и често се будя с реалното усещане, че се е случило нещото. Което обикновенно е nice

Хм, трудничко се оказа, но tnx, January :)

Сега би трябвало да прехвърля към други 5, right...
[s]e_le_na
Lory
APXUBATOPA
Bulgarlic
Koralsky

gl&hf

мрън

с температура съм, боли ме гърлото, вън е слънчево, пък на мен ми е студено, и не искам на работа...

k and k

като koralsky & kiddo
прекрасно парти се получи!

днес мисля че на всички участващи им е тежко, хех

edit - според technorati имаме 55 милиона блога, по 170 000 на ден нови и 1,6 милиона поста средно дневно ... някакво адски много ми се струва....

Rock Werchter

Първо – днешния извод на Иво – блога ми е зодия Козирог, lol :)

Скучно е днес в офиса, петъчно някакво. Аз разглеждам блогове и сайтове...
По това време на годината (казаха, че и миналата година така било) се сещам за Rock Werchter и зяпам сайта им редовно. Не съм писала нищо за това събитие, пък днес май няма много работа, та ... нали..

Малко данни от Wikipedia и официалния им сайт следват, за подготовка що е Rock Werchter:
Музикален фестивал, провеждащ се всяка година, обикновенно в дните 30-31 юни - 04 юли, в близост до белгийското селце Верхтер, на което носи името. Началото му е през 1975 година, като участващите групи са били точно 4 броя, а посетителите – 1000.
След 78-ма набира скорост, за да стигне до сегашните си размери – 4 дена, 60+ групи, и над 250 000 посетители.
Идеята общо казано е следната – взимаш си билетче, хващаш влака, после специализираните автобуси, пускат те на една поляна, опъваш си палатката и 4 дена слушаш музика на живо. Къмпинга е огромен, разделен на сектори, малко встрани от мястото, където са „концертите”, оборудван с всичко, от което се нуждае един къмпингар. Самата main stage е общо казано голяма заградена поляна, с една гигантска сцена в единия край. До нея е и малката сцена, където са „по-скромните” групи и чил-аут музичката. Освен това има еднo dance местенце на stella artois (ей така започнах да пия бира аз лично, на това място), chill-out zone със хапване и индийски пръчици и оф корс – nokia silent booth, която представлява плексигласова кабинка, в която влизаш и си говориш по телефона на тишина (иначе навън е сложно). И десетки кабинки, предлагащи junk food, beer &coca-cola. Биричка, палатки и музика :)

Ако никога не си бил на подобно нещо преди – организацията на европейските фестове е на много високо ниво и дори не ти остава време да се чудиш къде си и какво трябва да направиш. Билета за фестивала е едно червено картонче, което ти дава безплатен транспорт до мястото и обратно, от която и да е точка на Белгия, с какъвто и да е транспорт. Влизаш във влака, кондуктора ти пожелава приятно изкарване, шегува се „ооо аз Рамщайн не ги харесвам”, дупчи билетчето и това е. Слизаш от влакчето, надпис – за Верхтер - насам. Отиваш, мяташ се в автобуса, и той те закарва до твоя сектор от къмпинга. Къмпинга е със табели (имам предвид – пътечките в тревата си имат имена (примерно „бирения булевард”) и си имат пътни знаци о.О), осветен и чист, дават ти два чувала за боклуците, които ще продуцираш през четирите дена и те оставят на самотек.
За да придобиеш представа що за групи свирят на подобни фестове – ето (и пак списък...) тези, който гледах аз, 2005 година (леко съкратен):

Day 1
New Order, Ozark Henry , Snoop Dogg, The Chemical Brothers
Saul Williams, Thievery Corporation, Roisin Murphy, Kraftwerk, Gabriel Rios
Day 2
Jimmy Eat World, Within Temptation, Garbage, Velvet Revolver, Green Day, Faithless
The Dresden Dolls, The Kills, Monza, Elvis Costello & The Imposters, Armand Van Helden
Day 3
Therapy?, The Game, Audioslave, Nine Inch Nails , Rammstein
Trail Of Dead, Rilo Kiley, Millionaire, Interpol, The Tears
Day 4
Kane, Feeder, Keane, Soulwax, Queens Of The Stone Age,
Foo Fighters, R.E.M.

Общо взето денят ти минава по следния начин – ставаш, лека разходка по главния булевард покрай селото, пазар на всякакви фен неща, тениски, гривнички етц, хапване, една биричка, и към 12-1 по обяд стигаш до главната сцена. Слушаш и гледаш което ти е интересно, лежиш си на припек когато е скука и единствената ти драма е програмата и кой кога започва да свири, за да не го изтървеш ако е на другата сцена. Например - Thievery Corporation или Snoop Dogg?!? В смисъл – почват по едно и също време, на различни сцени. Ей такива неща. Ние общо взето балансирахме, и помогна факта, че някой групи си ги бяхме гледали в бг вече по веднъж :) Тук е момента да кажа, че Snoop Dogg е страшен на живо... Целия къмпинг след това крещеше „Snooоооp Doооооgg”, цялата нощ до прегракване. Ние също.

И още – самото селце е оградено със високи метални огради и тези 250 000 човека по никакъв начин не могат да влязат в него, освен да вървят по няколкото главни улици. Жителите не се радват много и през тези 4 дена селото е почти празно, никой не влиза и не излиза от къщите им. На главния кръстопът има една кабинка „Инфо”, където можеш да си оставиш телефона например, и срещу една усмивка и листче с написано името ти да си го вземеш зареден. Като завали дъжд къмпинга става блато за около час и на следващия ден абсолютно всяка локвичка е засипана със слама и пясък, като аз лично не видях кой и кога по дяволите успява да го направи, на подобна огромна площ. Най-необходимото нещо си остават високи гумени ботуши, за всеки случай, а гледката на мацка по хавлия, излизаща от банята, газейки в сламата, обута във розови гумени ботуши на точки е нещо, което си струва да се види

Следват:
официалния сайт, след подобна реклама просто няма как... :)
RW

и малко снимки:

къмпинг A6


Main stage


първи часове на феста


малката сцена



nin, не мога да се сдържа

според word в тоя пост има над 4000 знака. wow.

Още един списък :F

Вдъхновена от January...

Днес, в моята чанта:

1. Розово фенерче (5 см голямо), от Веси.
2. Nivea - синичкия вариант на балсама им за устни.
3. Химикалка Nintendo DS, черна.
4. Няколко запалки... just in case :)
5. Creative MuVo V100, подарък за рождения ден.
6. Тефтерче - на корицата с овчици и лепенки на Globe.
7. Milka M-joy с лешници...
8. Портмонето ми Billabong.
9. Една резервна кутия цигари.
10. Джобното ми ножче.
11. Орбит от тъмносините на дражета
12. Ключовете от нас и офиса (6 броя).
13. 100 НТО книжката (не излиза от чантата ми).
14. Аналгини, лепенки, etc. (навик ми е от Лакатник, заедно с ножчето...).

blogs

От тук разбрах за тази опция на bgit.net и направо пробвах, защото напоследък наистина ме заболяват очите, докато мина през повечето бг блогове и понятието "последни постинги" вече много ме мъчи... Не чета нито един пост в блог.бг, например... Не ми харесва там, прилича ми на портал за запознанства... "хоби, забавление, наука, изкуство, лични дневници..." Тоест - опцията да ги няма в списъка на постовете е просто чудесна. :) Или поне да ги няма най-отявлените блогъри с по 10 поста на ден, лол :)

Вече успешно баннах около 20-30 блога, но не съм като dzver, и за момента в листата ми са най-вече публични блогове, които общо взето така или иначе никога не са ми били полезни. :F
Е, има и няколко лични, ама са малко...

random

Обратно @work. Добре поне, че не е понеделник, lol

Днес чакам писмо от хостела във Виена, дано ми приемат резервацията и всичко е ок.
Вече ми е малко по спокойно, разучих метрото във Мюнхен, купени са ни билетите за самолета, всичко върви по план ... Временцето си върви, остават само три месеца!

Вчера свалих Closure на DivX, със сравнително добър звук и доста лейм качество на видеото, но пък си е Closurе!

Благодарение на crwl си имам и Broken movie-то, yeah!

емотиконките на kiddo вече се разбират с blogger, както сте усетили

чнг

new way, new life, ADF :)