comming soon...

ще се появи пост като се осъзная къде съм...

очаквайте подробен разказ за Виена, за срещата ми с Jeordie в Мюнхен, за двата концерта на NIN, за хостелите и за виенските кафета. Изобщо - много тематичен пост ще е, оттука го виждам ;)
nin foreva!

edit: ето една снимчица ;)

Viena here we come!

Еми... летим след 10 часа, мен вече и треска не ме тресе, има само някаква остатъчна тръпка, която предполагам в самолета ще се превърне в тиха лудост ...

една седмица няма блогче, абоната е на концерти на nine inch nails, ще се свърже с вас когато му е възможно.

3 more days

ставам все по разсеяна ( не че не съм по принцип ), все по-трудно се концентрирам, и сънувам Мюнхен. Гледам в момента картата на метрото им, вече се ориентирам по тегавите имена от сорта на Abensbergstrasse и Sachsenspiegelstrasse... Имам идея като стигнем на централната им гара вместо да вземем направо метрото, да се разходим 3-4 негови спирки пеша... и сега си търся маршрут ... Принтирах голяма част от мейлите, които ще ми трябват и сега съм на ниво карти... странно е, няма как иначе да го опиша. Много е приятна емоцийката преди заминаване за където и да е, и нямам търпение да идва неделята...

Daniel Richter

wiki
selected works

think green

Преди време постнах на сп. едно зеления жокер.Първо си мислех да постна малко от него, после прецених, че който го интересува може да го прочете, както и статията вътре, която ми каза адски много неща които не предполагах, особено размерите на проблемите. Ще цитирам съвсем малко от друго място:
"Днес много от вещите, които ни заобикалят, са еднодневки, произведени в някое безименно кътче на планетата, изминали абсурден брой километри, за да стигнат до нас, видели-невидели живот и... захвърлени на боклука."

"Когато посягаме към нещо в магазина, заменяме мисълта за удобството с три смели въпроса: можем ли да намалим количеството, можем ли да употребим продукта повторно и можем ли да го рециклираме, когато стане ненужен. И понеже сме в магазина естествено започваме с найлоновите торбички – със сигурност нямаме нужда от пет..."

и така нататък - изключването на уредите от мрежата, елекроспестяващите крушки, пластмасовите чашки на купона, батериите ... да кажа за батериите ми се иска...

"Това е един от най-вредните и високо токсични боклуци, които е изобретявал човешкият ум. Веднъж попаднали в природата, активните им съставки замърсяват с тежки метали, които проникват в почвата, водата и оттам – в хранителната верига. В ЕС е забранено да се изхвърлят като битов отпадък."

А това автоматично значи че никак, ама никак не е оферта да ги мяташ на боклука. По-добре зареждащи се, или пазиш старите, докато ти или някой познат не мине през някоя по-бяла държава за да заминат за рециклиране.
Няма да пиша повече по темата,не искам да става някакво проповядване на нещо абстрактно... Всеки си решава за себе си.
gоrichka.bg

Тук е мястото да кажа и за новото Nemertini - green.nemertini.com. То ще е мястото, където всеки ще може да каже и покаже какво мисли по въпроса. Няма да е като оригиналното nemertini.com, в green ще се включват и текстове, и снимки и картинки - изобщо - позиция и мнение. Искаме да е послание, повече позитивно, отколкото негативно, и искаме да кажем, че ни пука. Ако искаш да си част от него - чакаме те.

Space Channel 5

Here

Калиакра

[Калиакра_01]

[Калиакра_02]

Мента.

От блог на блог днес, попаднах на това. take a look...
Ментови бонбони, окей, ще го запомня .

teh sun

.... ако си жертва по default, просто си си жертва за forever.
Ако си мислиш всеки ден какво трябва да направиш и винаги имаш причина да го направиш утре, ако вярваш, че на хората около тебе по принцип живота им е по-як от твоя...

Слънцето грее навън и с такъв кеф дръпнах една цигара на балкона в офиса. Защо да се мъча да съм нещо, което не съм.
Jeez, аман от ограничения.

Reduce, Re-use, Recycle

тук

и пдф-то на сп. едно - green

Elizabeth Peyton

Live to ride, 2003
On Artnet
On Postmedia

Wiki
More

The Dorchester 1972 (David Bowie), 2002

111

Отказвам цигарите.
Wish me luck...