24.24.1.329

http://www.exhibit24.net/

сайта съдържа две неща - всички събития от reality game-a, наречен year zero и The Resistance Network - 1 и 2
Във двата списъка на US Bureau Of Morality се намират всички, които са опасни members of The Resistance (5000 човека - участвали със нещо във някой от сайтовете). Моя статус в списъка е следния -
24.24.1.329 deedee [Executed]
Мъка... убили са ме :D

...

едно хубаво четиво за видовете клиенти

и една mind game.

BG style story

Напоследък не закачам много "социални и битови проблеми", не за друго, ами защото ми омръзна да се нервирам на глупавата ни държавичка и понеже знам, че и да го напиша и да не го - same shit. Ама ето го поредния абсурд, който просто трябва да си го споделя... За да ми олекне на мене, пък ако някой има идеи да помогне - още по-добре...

Имаме Orange магазин в София. Имаме и още няколко random магазинчета, в които се продават дискове, двд-та и филми, оригинални, тоест европейските издания. Дотук сме extra. Ако искаш да си купиш новия диск на Роби Уилямс или Кристинчето или недай си боже Азис - имаш откъде - отиваш в Orange, че е най-голям. Аз ползвам и Александра, която също има избор, пускат и новички неща, и не са със много надути цифри. Дотук пак добре. Правя едно кратко паралелче на цените тук и в Европа обаче, защото е нужно за да ме разберете правилно. Във Виена един диск струва около 10-20 евро. The fragile на nin струваше 20. Демек 40 лева. Диска не е нов (oт 99-та e), но е двоен. Тук, в Orange, този диск на 8 години струва 80 лева. Сега, тия пичове незнам как си представят нещата, ама ... двойно не ми е оферта. И тук стигаме до днешната ми драма - ми новия албум на нин го няма. Няма да го има утре или другата седмица, изобщо не знаят кога ще го има... Аз искам да им дам парички тоя път, защото нямам кой да ми го донесе от Европа. И няма на кой да ги дам.... Тони казва - еми Дюкян Меломан. Еми хубаво, 3 седмици, 32 лева. Сега, не че нещо искам кой знае какво, ама ... 3 седмици и двойно на цената (цената на албума е 10 долара) пак е някакво тъпо. Ами ако ми е навик, и не слушам Кристина - всеки път ли така? По 3 седмици за дискче? Глупаво е да нямаме един адекватен музикален магазин в столицата, мамамустара... Един ми трябва, ако щат на майната си до Метро-Младост да го сложат. Сега, ако след 2 месеца Orange ми вкарат Year Zero в тъпия им магазин, и му сложат цена над 25 лева ще са най-простите и нагли копелета ever existed. А те ще го направят... И някой сигурно ще си го купи... И да им пълним гушите, защото нямаме избор. Мамка им на orange.

some more

Update на поста със Year Zero Reality Game sites, общо 27 до днес.
Повече инфо има на nin wikipedia.

иначе, освен че чакам албума да се появи утре, бачкам, обмислям още картинки за OSR (виж поста със сайтовете), купих си ново фотоапаратче, пак Canon, този път PowerShot, чета форумите когато остане малко време, преинсталирам, генерирам ID-та и слагам activation codes ту в офиса, ту в нас, защото тоя месец е месеца на гръмналите pc-та, уредих си нова машина за в къщи, малко зверче е планирано да е, с която да циклим на titan quest в мрежа с останалите freaks, и снимам. И пиша много дълги изречения. Снимки ще кача малко тия дни - и една панорамка от печатницата, от където се появи една от по-добрите ми корици - God Of War . Нямам търпение да я видя по РЕП-овете. И така...

съдебната

палата. Стара снимка, ама много хубава ни е съдебната вечер.
Всъщност София си е яка ...

Zero-sum

...And I guess I just wanted to tell you
As the lights starts to fade
That you are the reason
That I am not afraid

And I guess I just wanted to mention
As the heavens will fall
We will be together soon if we
Will be anything at all...

----------------------------------------

ART IS RESISTANCE

и още малко nin

28.03.2007 - Munich, Zenith:
pilgrimage
mr self destruct
last
heresy
march of the pigs
something I can never have
the frail
the wretched
closer
the beginning of the end
burn
help me I'm in hell
eraser
la mer
into the void
gave up
no, you don't
survivalism
wish
only
hurt
the hand that feeds
head like a hole

29.03.2007 - Vienna, Gasometer:
somewhat damaged
last
sin
march of the pigs
something I can never have
ruiner
closer
burn
gave up
help me I'm in hell
eraser
wish
the big comedown
survivalism
only
suck
the day the whole world went away
dead souls
hurt
the hand that feeds
head like a hole

More photos

Още малко снимки от trip-a, добавени тук.

Sofia-Vienna-Munich-Vienna-Sofia

Ако започнем от Терминал 2 на софийското летище, мога да кажа, че е чудесен, европейски и се залях с кафе във въртящата се врата.... (оправдава ме само факта, че беше 4 часа сутринта ). Самолетчето приятно, час и половина минава много бързо във закачки, хапване, кафе и четене на вече безмисления duty free каталог, слушане на малко нин за загряване и опа - ето я Виена! Тяхното летище,оф корс, е малко по голямо от нашето, ние полузаспали хващаме автобусa и се стоварваме пред хостелчето. Wombats Hostels е верига хостели, във Виена, Мюнхен и отскоро в Берлин, за които нито една лоша дума не мога да кажа. Ако ти се наложи да останеш във някой от тези градове и нямаш 50-60 евро за хотел - това е твоето място. Чисто, готин персонал, евтинко, и специално този във Виена - и новичко. Банята beyond, навсякъде по коридорите фотоклетки, абе... яката работа хостелче за 20-25 еври. Ние, скромна група от 6 човека, полубудни, полузаспали, се пускаме по центъра на по кафе и виенски сандвичи, във всеизвестното кафе Anker. Тук е мястото да кажа за моя експеримент, наречен "едно кафе" . Във всяка чужда държава първото кафе си го поръчвам така, и чакам да видя какво ще дойде. Във София ти носят късо кафе, и забравят да ти донесат захар, например. Във Гърция на репликата "едно кафе" ти дават едно мъничко, ужасно турско кафе, със един сантиметър захар вътре, без сметана, със една голяма чаша вода. Във "Западните държави" се пият дългите кафета - моя рай! Във Белгия ти го носят в една голяма чаша, със сметанка и cookie. Във Холандия е същата история, а във Виена е със мляко, и със готина пяна. Теста не е провеждан в Италия, Германия и Франция .След това лека разходка из центъра, магазинчета за дискове и ала-бала, пристига седмия от "Designers_in_Vienna" crew и се почва голямото вървене, което не спира до вечерта.

Некст дей пристига и Crawley от BG, и той полуdead, обаче няма как - заминаваме към Пратера. Вече сме осем, забавата е голяма, и във Пратера сме като деца пред магазин за Haribo - виенско колело за 8 евро ли?!?! То е твъърде бавно.... Я виж това влакче! Падат ни гласовете от крещене на влакчето, излизаме със треперещи крачета и се мятаме пак, а Яро снима клипче на цялото пускане... Обиколка на Пратера, леко хапване и размотаване и се пускаме обратно към центъра, за да видим Hundertwasserhaus - ЗАДЪЛЖЕ е да се види, нямам думи да го опиша. Ето тук малко повече инфо за Friedensreich Hundertwasser, и неговите проекти, включително Thermal Power Plant .

Третия ден преминава за всеки различно, като ние с Тони се запътваме към Мюнхен, където ни е първия концерт. Влакчето, както можеш да се досетиш е доста удобно, минава през разни планински градчета, което беше пълен шок, защото влиза в тунел, заглъхват ни ушите и като излезем от тунела има сняг навън и ски писти и хижи... Пристигаме в Мюнхен и за начало, докато се мотаем да си намерим хостела, просто се разминаваме със Jeordie, a.k.a. Twiggy Ramirez, басист на нин в момента. Което ни качва настроението за целия ден напред, намираме на бърза ръка хостелчето, установяваме, че имаме тераска където да си пием кафето, взимаме по едно id, фотоапаратите и карта на центъра и се изнасяме към Зенит. Там намираме измръзнали ентусиасти, чакащи и те не знаят какво, присъединяваме към тях и във 6,30 благополучно влизаме в залата, без soundcheck, но пък заредени с бири и премръзнали крачета. Концерта започва по часовник в 8, като Ladytron се опитват 30 минути да ни откажат от живота и да ни накарат да си тръгнем. Пробваха и с две песни на български, обаче ние стоически пушим цигари и изчакваме да им омръзне. 30 минути след тях, точно в 9, всичкото мръзнене навън си се отплаща, защото Trent Reznor и неговата група просто се появяват и изпълват заличката със светлини и музика, които каквото и да кажа ще е geek-ско, затова си замълчавам... Час и половина pure pleasure за мен, тотално пого за crawley, който по някое време зървам целия мокър, и Тони, с който нищо не си казваме, щото си знаем...

Прибиране в хостела, рано ставане на следващата сутрин, и обратно с влака към Виена, където ни чакат останалите. Грабвам Лори под ръка и се изнасяме към Gasometer. Там, понеже вече знам къде е най-яко да застанеш на концерт на нин, се уреждаме с места на front line, точно пред Aaron. Сетлиста е различен от миналата вечер, за мен the day the whole world went away, а на Лори свирят любимото и парче of all times - Sin, при което и тя тотално изтрещява и следват още 90 минути подскачане, като след концерта ни подаряват по едно перце, което прави вечерта тотално неадекватна и ние хвърчим насам-натам и не знаем в кое измерение сме. Мотаем се по нощна Виена за кратко, Лори изчезва да пие някакви бири, мятаме се към хостела и кратък сън.
Ставане рано, освобождаваме стаите и волна програма - crawley лети към бг, едната група отива по музеи, ние с Мед си купуваме по едно яке, отлепям малко плакати, и обратно към летището. Оф корс, нашия полет никой не го брои за слива и излитаме с 2 часа закъснение. Аз в лек културен шок, обградени от българи, от които бяхме отвикнали леко, нагли хлапета и майки, изобщо... мила родна картинка.
4+к знака, ще има още един пост със задълбаване във geek-щини и сетлисти и клипчета на eraser.