София-Пловдив-София

Много хубаво се получи всичко!
Нощта на музеите и галериите мина прекрасно, ето малко снимки:

Това е Зоро, котката на Hikers Hostels.


Install на червея в галерията.


Рисуването на червей live.


2 worms.

немертини дот ком в целия си нощен блясък:


Благодарим на всички, които дойдоха, на тези които рисуваха, на галерия Бовиел и на Христина, и на всички, които направиха това възможно...

.

Нощ на музеите и галериите в Пловдив

Програмата



И така, каним ви на първото показване на www.nemertini.com извън интернет, в Пловдив, на 28-ми септември, от 20.00 часа. Галерия Bovjel, ул. Д-р Вълкович 12. Носете си и моливи, спрейове и боички, защото след 22.00 всеки който иска ще може да се включи в рисуването на нов Немертини червей там, в галерията.

Червейчето.
Зеленото червейче.

200?!?

Гледам го този списък от няколко дена по блоговете, стори ми се адски дълъг и си казах "тоя път без мен". Обаче сега е една от "онези' вечери... седя си alone пред pc-то, пуснала съм си Portishead да ме депресират допълнително, имам още около 100 грама джин за изпиване и малко фъстъчки. Деградирала история, така че ще вкараме един списък, със нещата които трябва (според някой си) да направиш в живота си. В момента, в който го пиша това, не знам колко ще покрия... да видим сега. Няма да пускам целия лист, само тези които съм направила, защото иначе е дълъг около километър. ще оставя номерацията обаче...

7. Да си бил с някой на свещи в банята
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптиз
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева
20. Да спиш под открито небе
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд
24. Да се напиеш с шампанско
27. Да ти избухнеш в смях в неподходящ момент
30. Да се оттървеш от работа без наистина да си болен (ей това който не го е правил е половин човек! )

31. Да поканиш непознат(а) на среща
32. Да участваш в битка със снежни топки
34. Да се изкрещиш силно колкото можеш
36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия
40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение
41. Да се возиш на високоскоростно влакче
44. Да се танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа
46. Да посетиш родното място на някои от дедите си
47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент
50. Да си харесваш работата във всяко отношение

51. Да се погрижиш за някой, който е пиян
53. Да имаш откачени приятели
56. Да откраднеш табела от улицата (priceless! още си ги пазя всичките)
58. Да участваш в демонстрация
61. Да се разхождаш в полунощ на плажа
64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка
65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати
72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така
76. Да се целуваш в дъжда
77. Да си играеш в калта
78. Да си играеш в дъжда

80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш
85. Да се влюбиш щастливо и споделено
86. Да посетиш известна историческа местност
89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра ( DeeMight и DeeLight питайте по колко време играят, не мене)
93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо
94. Да целуваш някого докато му се завие свят :F
99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал (като малка, само веднъж, едно от най-ужасните ми преживявания )
102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш
107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо
109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика (виж 99. ужас)
119. Да си обръснеш интимното окосмяване
132. Да напишеш писмо до правителството (даже до американското съм писала :D)
142. Да гушнеш някой, за да го успокоиш

145. Да разбиеш сърцето на някой
155. Да стреляш с оръжие
158. Да поставиш страницата си в интернет (хях)
163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни
164. Да напишеш стихотворение за любимия човек (като хлапе ги правех тия работи лол)
168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън (мдаамм...)
171. Да видиш собствената си снимка във вестника (още я пазя накъде...)
172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота
173. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно (рядко, но понякога става :) )

177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп
180. Да прочетеш Омировата Илиада
181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище
182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша (... една ли?)
186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
187. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта
194. Да продадеш собствено произведение на изкуството
196. Да си боядисаш косата

над 60, със няколко, които разбира се не ми стиска да споделя...
хубав списък, i feel better май.

...

края.

take me alive

return to life
feel what’s happening
the seasons
have made me whole
the storm inside
gone with the undertow
your glowing lights make me high

take me alive
don’t wake me up
no more time to spend in hiding
take me alive
don’t wake me up
no more time to spend in hiding
take me alive
don’t wake me up
no more time to spend in hiding
take me alive
don’t wake me up
no more time to spend in...

return my love
hear my offering
unreason
misplaced control

the stopless night
dawn with your kiss my love
your glowing eyes light the sun...
-
by tweaker.

Sofia-Istanbul-Sofia

Day one.
България ни изпрати със ужасно време, светкавици и дъжд, Истанбул ни посрещна в 6 ам. със 26 градуса и много котки по улиците... :) Тайно си мислех, че Турция е "по-назад" и се плашех как ли ще е транспорта, как ли ще са хората и как ще се оправяме... За съжаление се оказа, че не само не са по-назад, ами са си и много напред дори... Метрото и трамваите им са през няколко минути, пътуванията са със жетончета или със едно ключе, в което можеш да заредиш колкото си искаш пари. На всяко влизане в автобус,трамвай или метро или лодка има едни терминалчета, през които минаваш с ключето и това е. Градски транспорт им е и пътуването през Босфора към азиатската част, за която по-късно. Докъде бях стигнала... Истанбул не е обикновен град, той е ОГРОМЕН. След като се приземихме на ОГРОМНАТА им автогара, хванахме метрото и беж към хостела.Който се оказа достатъчно приятен и чист, малко липса на лампи в баните и липса на прозорец в едната голяма стая (което довете до бележка "Give us more windows!", която пуснаха в кутията с препоръки), но иначе е баш на центъра на стария град, на 2 минути от Големия Пазар и на 5 от Света София.
Първо в програмата беше намирането на ticket office-a на Biletix, което се оказа толкова дълга и сложна процедура, че само като се сетя и ми става лошо... Както вече казах, доста е голям града... След час и нещо обикаляне на площада, най-накрая намерихме вярната cadessi и си взехме билетчетата . Говорят малко английски, но през повечето време се обяснявахме на пинципа "дръж ми куфарите, ще говоря", демек с ръчички ... И понеже така и така бяхме вече в "горната част", тоест в по-новата, се ориентирахме към Галата, от която гледката е Невероятна... 10 лири струва да се качиш, и си заслужава всяка една. Жестоко. Накъдето и да погледнеш е минарета, джамии, хора, къщи и вода.... Лека полека разходка обратно и спане убити.
Day two.
Първа спирка Света София. Адски красива, за съжаление накичена с 4 минарета, със зазидани някои прозорци и освен християнски мозайки, имаме и арабски знаци вътре... Но няма как. Поне е музей, и е единственото място, от което не гърмят молитвите им по 15 пъти на ден. Навсякъде има високоговорители и нямаш вариация да изтървеш някоя ако ще в дъното на пазара под някоя сергия да се завреш. Ден, нощ, няма празно... Но... както и да е , търпи се. Синята джамия не я видяхме отвътре, защото си бяхме казали, че не се събуваме и не си покриваме косите заради турците, така че там само в двора поседяхме, докато не ни изгони една кука, заради алкохола, които носехме.... Next stop - fuckin Tool, fool! Вече се бяхме събрали солидна група от десетина човека, хванахме метрото, после леко с таксита (venue-то се оказа далеч, you know what I mean... Стигнахме там, малко бирички и стана 7. Леко и странно влизане на мястото, което е нещо като открит стадион, обаче без места, демек сцена и асфалт само. Охраната ни кашира фотоапаратите, помоли ни да не снимаме и с телефоните и с това тотално ни развали почивката ... Tuborg по 8 лири (10 лева), ако искаш, тениски по 35, пак ако искаш. Ние ги искахме и двете, така че... нямаше как. Подредихме се на rail-а, мацките отпред, момчетата зад нас да ни пазят от лошите и чакахме....и накрая... се появиха и те. Звука перфектен, това го очаквах, обаче визията ме Смаза. Много добри! Няма да разказвам, отново, тия неща всеки си ги живее по негов си начин, несподелими са. Но tool ми влязоха под кожата окончателно. След концерта си взехме апаратите, снимахме празната сцена и си тръгнахме. Едно такова никакво е усещането като свърши нещо, което не искаш да свършва, а знаеш че не е безкрайно.... Само се гледахме, никой нищо не изкоментира, просто споделихме един миг заедно, който всеки от нас ще помни завинаги.... Аз имах сили само да покажа на таксито адреса на хостела, а той да ни закара със 140 до нас за 40 лири. По някое време намерих сили да си сложа колана... Шофьорите в Истанбул не са като обикновенните, те са advanced, каращи като луди, едновременно с това в невероятен синхрон с останалите.... Е, след като слязохме crawl спомена, че било счупено предното стъкло, но явно не съм го регистрирала, lol. Ромове с кола до последно, и спане.
Day Three
Третия ден е за sightseeing ;) Лека разходка надолу към моренцето, и ще се возим на фери! Не е ферибот, а просто корабче, което пътува до Азия и обратно, но ние сме като дечица as usual... Пътуването беще супер яко, гледките от там също така, напълнихме очи със вода и слънце и вълни... Стъпихме на Азия, готинко, обратно на корабчето и към хостела да заредим с бири и мастики. Зареждаме се толкова добре, че тръгването ни е тегаво и бавно отлитаме към Grand Bazaar, иначе казано Капалъ Чарши, иначе казано голямата Лудница! Готиното там е, че всички са хепи и готини, викат "комшу, комшу" и пада голямото пазарене. Ако ти каже 5 лева и ти му ги дадеш му проваляш настроението отвсякъде, гледа те лошо и си мисли колко си тъп. ТРЯБВА да се пазариш и да те бъзика нещо, просто иначе не играе. Колко струват тия маратонки? 35 лири. оооо тва е твърде много, луд ли си? давам 20. оо вика той, не става, 30. не не не, нямам 30, имам 20, take it or leave it. не, малко е. окей, отивам си тогаз. правиш 5 крачки и той те гони, добре де, добре, 23 и са твои . как да му откажеш?!? Лори си взе едни маратонки, аз пазарих едни пепелници, от 15 единия за 20 двата, Иван ми пазари по втория начин едни фигурки много ловко, взех малко подаръци, загубихме се няколко пъти, намерихме се, и пак обратно към хоум. Изпратихме половината група, после изпратихме и другата част към влака, останахме само с Лори Веси и Иван и Маги и вече беше
Day Four
... който мина супер спокойно, нито ми се тръгваше, нито ми се оставаше, едно на никъде... Кафе с баклава (Много Вкусна!), отново разходка до пазара, който се оказа затворен в неделя (Бахти!), забихме се по едни улички по леко крайните квартали, където не ходят туристите и там намерихме Другата Турция... От която те хваща шубе чак... Разбити къщи, мръсни улици... враждебно някакво... . Излязохме от другата страна на полуострова, погледахме морето, разходихме се малко по града, направих си голямата покупка на трипа и си се върнахме в Бг... И ни беше криво... На връщане поне ни спестиха изключително унизителната процедура "излез от автобуса, намери си багажа, застани до него в редичка с останалите и чакай да мина да проверя какво има вътре", която ни причиниха турците в 3 сутринта.

.... 6,423 знака е поста.... lol

Tool

Hope this is what you wanted.
Hope this is what you had in mind.
Cuz this is what you're getting...



до после .

Душанци

Behold the power of Dee Mighty!

много хубаво на Душанци си изкарахме, long live Макси, и все така да ни събира всички :love: