За Атина с любов...

... а за България Еър с не толкова много.
Първо заминаването. Компанията има редовни полети 3 пъти седмично, билет в двете посоки е около 300 лева. Цената е малко височка, но да кажем, че и Атина не е съвсем близо - самолетите и храната обаче са под всякаква критика. Тъй като явно само една дузина хора пътуват редовно по линията, самолетчето е някакво мъничко, много захабено и мирише лошо. Предлагат един "сандвич", който само тук може да се нарича храна - сухо хлебче с дебело парче кашкавал вътре. За момента държи неоспоримо първото място за най-гадна закуска в самолет, дори low-cost компаниите предлагат в пъти по-свестни условия за пътуване и са им по любезни стюардесите. Добре поне, че беше само един час и по живо по здраво кацнахме в Атина в 8:10 сутринта. Не бяхме спали от вече над 24 часа (плюс juno reactor предишната вечер), затова успяхме само да стигнем до хостела, и да наваксаме с малко сън. Оказа се че метрото им е стачкувало от 12 до 4, така че и да сме искали някъде да идем, нямали сме много шансове. Когато те не работят общо взето е трудно да стигнеш където и да е - Атина е големичка... Хареса ми, че стачката продължаваше вече седмица, но само през работните дни, в събота и неделя си бачкат :) Като е damage, да е истински, хехе. Така че хванахме метрото към 4,30 и се качихме до Акропола. Ето ни нас с Blossom на отсрещната скала:

Целия хълм е отворен за туристи, но главната част отгоре затваря в 5. Изобщо повечето им магазини и атракции затварят много рано, за сметка на това отварят късно сутрин. Не им се работи много на гърците. Както обикновенно mcdonalds и kfc са единствените, които не са с работното време на държавата, в която се намират. Респективно с най-много клиенти. Иначе кратката обиколка по магазините показа обикновенни чанти и куфари по 200 евро, ботушки за 300 и само H&M, който си е с цени като в другите държави. (ИСКАМ H&M в България!) С две думи, в Атина е мъничко по-скъпо от централна европа, а пък в сравнение с тук е направо в космоса. Транспорта им пък е като в София - 50-80 цента билетчето, но за час и половина пътуване. Ние си купувахме от 50 цента, докато установим че те били най-преференциалните за незнамси какви хора Не проверяват никой.
Снимчица от следващия ден, вече отблизо при Parthenon-а:
Хубаво е, но малко по-различно, отколкото очаквах. Много е странно усещането да застанеш до някоя сграда, която знаеш от дете как изглежда. Някак си не е такова, каквото си си представял, обикновенно всичко е много по прозаично, когато застанеш близко до него. Целия храм е заобиколен от строителни скелета и кранове, а и аз си представях че е от по-бял мрамор. Не може да се влиза вътре, за което много ме хвана яд. Дефакто е невъзможно да усетиш какво е да си по средата между тези огромни колони... А загражденията са строги - нямаш право дори да пипнеш някой камък. Жестоко надуха свирките и ми се скараха, когато опитах да снимам Blossom там, целия район разбра, че върша нещо нередно. Не говорят много английски и не можаха да ми обяснят защо ме спират, искаха просто да ми я вземат от ръцете. Никакво чуство за хумор значи. После обиколихме малко централната част на града, много прилича на Истанбул - с едни тесни наклонени улички, не е особено чисто, имат си всякакви националности...

Имат си и много котки, и огромни улични кучета - не видях среден размер - всичко беше около немска овчарка и нагоре... Симпатичен е града, но просто изглежда леко захабен, може би защото туризма там не спира и за ден - зимата е около 10 градуса, сняг почти няма.... Да си пешеходец в Атина не е никак оферта, колите са навсякъде с предимство, за пресичане имаш 10 секунди, без значение колко платна са, изобщо се иска съсредоточено минаване навсякъде, в допълнение има и много мотори. Задръстванията са жестоки, хората и там стигат трудно до офисите си и обратно, странното е, че не са кой знае колко хора (около 4 млн.), на огромна площ, явно всеки си има кола, не знам.
И след това прословутия концерт, за който отидохме. Това, което ме изненада беше количеството хора, пак неминуемо сравнявам със София, тук 200 човека няма да съберем никога за подобна група. Много е underground, много малко хора я слушат, не е комерсиална... Събирането е в малък клуб, подобен на 3 уши примерно. Никаква реклама, плакатчета само по улицата на клуба, абе нищо. И пак в 9 се появяват достатъчно хора, за да има смисъл и за групата (пътувала хиляди километри) и за шефа на мястото. Тука и nin да дойдат не знам дали повече от 1-2к ще дадат парички и ще идат да ги гледат. Anyway, клипчетата са тук и при журнала, снимките тук.
Това беше накратко за Атина, да се готви Солун и Tricky.