Кофти ден, по ирония на съдбата два поредни поста на една и съща тема... Сега си припомням как превеждахме текстове на песни, клиповете, които гледахме на VHS, записи на някакви предавания, концерта в Букурещ и всичките екзалтирани до припадък фенове, лепенките по пръстите, албумчето ми със изрезки от вестници и списания, двореца на децата, как имитирахме moonwalk...
Една част от мен умря днес, заедно с него.
untitled...
Съвременно изкуство
"Основната концепция предвижда самият музей като сграда и публично присъствие да се превърне в артефакт, съхранил смисловите напластявания на различни култури и епохи, давайки им нов прочит и интерпретации. Съществуващата ограда, маркираща "границите" между зеленото пространство на Южния парк и терена, принадлежащ на музея, се превръща в стъклена "завеса". Така "границите" на музея придобиват по-условно и символно значение."
"Преминаването през тези пластове на физическото, емоционалното и семантичното е част от личното преживяване и "дешифриране" в съвременното изкуство."
"Метафоричен по своя размер статив, изработен от дърво и инокс, който работи 24 часа в денонощието като - "Flip chart", ще представлява своеоблазна емблема на комплекса. Това е система от постоянно сменящи се образи, картини и рекламни постери, които се редуват в интервали от 6–10 секунди и илюстрират експозициите и възможностите на музея."
цялата статия е тук .
Потресаващо е... и статива, и метафорите, и проекта, и дешифрирането на съвременното изкуство са потресаващи.
Министерство на културата,
65 минути...
... и искам още 65 концерта, по 65 часа на 65DaysOfStatic :)
65DOS са от Англия, записват от 2001 година, като досега имат 3 албума, заедно със още няколко сингъла и няколко LP-та издадени в различни държави. Групата е от 4 човека, според тях най-голямото им предизвикателство досега е турнето с Тhe Cure в Европа и Америка. Официалният им сайт/блог, където постват разни клипчета и информация за концерти. Нашият е в Солун.
Клуб Milos е едно много приятно местенце, само че сега бяхме в два пъти по-малка зала, отколкото на Mogwai. 30 минути преди обявения час пред клуба бяхме само българите :). Вътре ни изненадаха с най-скъпата бира, която някога сме пили - 10 евро - само да знаех преди да я поръчам! След час и нещо чакане най-накрая се появиха подгряващите Bad Trip, които са добри, макар че на мен ми се сториха леко еднотипни, свириха цял час и докараха публиката до нечленоразделни крясъци "аре вече шейсетипет"! Приключиха си сета, англичаните излязоха на сценичката, аз си поприбрах малко чантичката зад колоната, те пуснаха mac-а, подредиха сетилисти по земята, включиха китарите и педалите и започна RBTS. Концертите не ги описвам, тук няма текстове и приказки, за нас остава само да стоим и да ги гледаме в ръцете как свирят. И да куфеем :Д Искам всичките концерти, на които ходим да са в такива малки залички със по 100-200 човека, толкова е готино! Всички от групата се държаха много естествено, изсвириха и едно парче специално за българите там, чух си Radio Protector-a най накрая отблизо и спокойно и след около час и нещо концерта свърши. За кратко си говорихме с тях, докато си прибираха кабелите, обещаха да дойдат и до София (стандартните реплики, "благодарим, че дойдохте, беше много як концерт, не, не, ние благодарим, че дойдохте"), аз ги наредих, че беше много кратичко, и ги затрупахме с билети и флаери да подписват :D Сега си имаме по едно перце, автографи и малко снимки, фенщина for life! След това се качихме на колите и след 5 часа си бяхме по домовете с все още заглъхнали уши и изпили по няколко red bull-a ... Слуховете твърдят, че NIN|JA ще свирят в Атина през юли, ще видим тази работа...
London :)
Най-красивият град :)
Трудно се свиква с обърнатите им правила за движение, иначе нямам никакви забележки... Не мога и не искам да описвам какво беше през тези 9 дена, напоследък и в блога не ми се пише особено никак, изгуби се нуждата ми от това място и воденето на дневник. Има малко снимки във facebook и това е. Не мога да преценя дали не ми се занимава или не ми се случват неща, за които да разказвам. Може би е по малко и от двете, either way - засега ме няма, може би ще останат разни включвания с клипчета от концерти и това е. Чака ни нов 65days в Солун, после отиваме на RockImPark в Германия, но мисълта, която ме тревожи откакто се прибрах е, че с всеки ден изживян в България ставам свидетел на нейното стремглаво падане към дъното, където са страните за които не говорим много. Когато кацнахме, след една седмица без фасове по улиците тук ни посрещнаха тонове изоставен боклук и хиляди летящи найлонови пликчета. Културния шок все още не ме е пуснал и се извинявам по инерция, когато някой ме блъсне докато се разминаваме. Тук никой не се извинява, и никой не ти пожелава хубав ден. :/ Хубавата част е, че поне идва пролет - обичам синичкото небе сутрин.
Banksy Locatons in London
Оказа се, че има карта на неговите графити из Лондон :D За съжаление огромна част са заличени, повечето от плъховете вече ги няма.
Ще опитам да намеря този: 
:)
Back and forth
Общо взето това се случва напоследък - напред-назад...
Поставихме нов рекорд за най-кратък трип до чужбина - 24 часа. В събота в 8 тръгване от София - в 1 следобяд пристигане в Солун. Мотаене из Икеа, разходка до предградията, за да видим къде е клуба, в който е концерта, хапване/пийване, концертче - в 1 през нощта потегляне от Солун, в 7 сутринта бяхме обратно в София по домовете... Малко странно беше, няма как - тук минусови температури, там море, после пак в снега, ама е яко. 
Този път гледахме Mogwai - една от "по-известните" пост-рок групи. Аз лично не съм им никакъв фен, ама карай - евенти да има, а останалите спътници си бяха фенове, та послушах малко в колата на отиване 
. Общо взето са малко по-хардкор, отколкото обичам аз, но пък не може да им се отрече, че на живо са страшни - ние се залепихме съвсем пред сцената - а когато си толкова близко чуваш перцето по струните преди да чуеш звука в колоната до тебе и е невероятно странно. Виждаш и всяко усилие, което правят и тогава усещаш колко е трудно да се свири добре всъщност, колко е труден синхрона и колко огромно значение има като го правят добре. Ето едно клипче в youtube, за пример като как звучат. Суупер сериозни през цялото време, непрестанно си настройват китарите да не би случайно някой тон да се чуе грешен. С две думи - силно преживяване си беше.
Вчера се качихме за една вечер до хижа Планинарска песен на Витоша - приятно местенце. Малкото останали читави хижи поне са с изолирани добре прозорци и пускат печки, макар че по презумция е по-добре да идеш когато е топло. По описанията в нета пише "общи вътрешни санитарни възли", като в превод това е "две тоалетни и една мивка на първия етаж". "Телевизор, забавни игри и музикални инструменти" значи "имаме и една китара в столовата". 
На адрес planinite.info има най-адекватна информация за всичките ни планини плюс маршрути, хижи и заслони. Иначе Витоша си ни е хубава, то се знай, но се нагледах на сняг за следващите 7-8 месеца поне. In other news отлитам за Лондон next week, да видим там как е положението . Не мога да си харесам някой свестен концерт баш за тази седмица, но пък Fever ще ме развежда из клубовете, хехе.
So - brb again, ще разказвам после.
Subscribe to:
Posts (Atom)
